КАЛЦЍТОВ -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Калцитен. Дълбоко под земята в рудник „Страшимир“ има калцитови кристали с ярко очертани ромбоиди. РД, 1965, бр. 284, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)