КАЛЦУ̀НИ мн., ед. (рядко) калцу̀н, м. 1. Обувка като чорап, ушита от плат. Ако баба ти е щрапала с калцуни, ти що се фръцкаш неделен ден с чепици? А. Гуляшки, ЗР, 235. Който свари да намери цървули из къщата на бае Ивана, .., навлече ги на краката си сухи, корави, а някои останаха да излязат по калцуни и чорапи. З. Стоянов, ЗБВ II, 15. Калино, бяло момиче, / .. / теб тук да не завара, / на да завара майка ти / на Тунджа, на мостовете — / да ти дреите продава: / ризите и сукманите, калците и калцуните. Нар. пес., СбНУ XLVI, 158.
2. Калци (в 1 и 3 знач.). Шалварите му са без крачоли и, обшити с цял топ черен гайтан, белите му калцуни с капаци и обшити също с гайтан. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. Бунала се носеше стегнато: с късо палто спенцер, като мундир, .., а краката му бяха стегнати до колената с високи калцуни, като чизми. Й. Йовков, ЖС, 45. В Италия тесните мъжки гащи били срязани под коляното, за да може кракът свободно да се прегъва. Така се добили кюлоти и чорапи от плат, наречени калцуни. Б. Божиков и др., ИО, 36.
3. Разг. Вълнен чорапогащник без пръсти. За зимния сезон по магазините са пуснати модни калцуни в различни разцветки.
◊ Да идеш на Божи гроб по калцуни. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Пришит калец у (в) калцун. Диал. Ирон. Никакъв роднина.
— От ит. calzoni ‘панталони’ през гр. καλτσούνι. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 242).