КАЛЧЍЦА, мн. няма, ж. Умал. от кал; малко кал. Вика Велко патици и отдалече ги мами: „Мъне-мъне-мънички; лакомички ненаситни! Стига сте черве сбирали, стига сте тревица щипали, калчица гълтали.“ Д. Манчев, БЕ II, 39. То [Котел] сега има 1120 къщи, повечето два ката и направени само от дъски, без да има некъде калчица. БО, 1846, бр. 1, 2.