КАЛЪ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. в съчет.: Калъпен фес. Фес, изпънат на калъп. По онова време Величков бе още ученик от Императорския отомански лицей, носеше форма и калъпен фес на главата. СбЦГМГ, 216. Отдясно стареца самичкия стопанин / бе седнал, първенец почтен, Дойчин Диманин, / c калъпен морав фес, до вежди схлупен чак. Π. Π. Славейков, КП ч III, 18.