КАЛЪ̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от калъп (в 1 и 2 знач.); малък калъп. Кой от тях приличаше на хаджи Кандит? По време на османското иго, като занаятчия, той правил пръстенчета със специални калъпчета. Е. Евтимов, ПМ, 24. — Бягай да се измиеш, че си се умирисал на свинщина! На! — бутна му калъпчето ператен сапун и кърпа тя. Ст. Даскалов, СЛ, 293. Вечерта свекървата отиде на колибата да занесе на дяда Нейка едно калъпче тютюн, а на другата заран се върнаха и двамата. Ил. Волен, ДД, 121.