КАЛЪПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. 1. Занаятчия, който прави и продава калъпи или обтяга на калъп. Шпаното се занимава главно с две неща: тай е комисионер и калъпчия на фесове. Н. Хайтов, А, 63.
2. Прен. Бездарен творец; занаятчия.
