КАЛЪ̀ПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Остар. Изливам, изработвам нещо на калъп. Прочутият фабрикант Веджвуд някак си зачул за Флаксмана .., та го поканил на фабриката си, за да му чрътае и калъпи фарфорови и глинени съдове. Й. Груев, СП (превод), 111.
2. Прен. Разг. Пренебр. Измислям, създавам. — Ама и хубава дума! — запали се бай Сандьо. В-и-с-а-р... Как ти се види? Речено не, а просвирено на кавал. Не като тия, дето ги калъпят агрономите: меролиа... меролиативно, мерилиативно ли беше, дето канали правят, земята подобряват. Н. Хайтов, ШГ, 63-64. — Нашите тук калъпят сега платформи, програми и се карат. Ем. Станев, ИК I и II, 150. калъпя се страд. Три години учи той в тая гимназия, дето Илия Христович, .., му е бил даскал по словесността и тълкувател на Шишковия учебник по майсторията да се калъпят оди. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. — И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанище ще се строят ти тамам си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 2.