КАЛЪ̀ФКА ж. Калъф. Разг. Особено често се заглеждах в една малка възглавничка на моето легло — на калъфката мама бе извезала хубави цветчета, когато лежеше в болницата. Сп. Кралевски, ВО, 29. Учителят извади от черната картонена калъфка цигулката си. Г. Русафов, ИТБД, 210. Калъфка за гребен. Калъфка за очила. Калъфки на грамофонни плочи.