КАЛЪ̀Ч1 м. Остар. и диал. Извита сабя; калъчка. На седлото на черния му кон, .., стърчаха дръжките на скъпи пищове, а калъчът му висеше на обкован каиш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 100. То [публичното мнение] е един дух, който ся намира навсякъде и нигде, който ся не бои ни от калъч, ни от крушум. Ч, 1871, бр. 17, 521. Па изляз, либе, на пътя, / .., / дето ще потеря да мине; / па извади сабля френгия, / па са развръти налево, / налево, йоще надесно, / сички под калъч изсечи! Нар. пес., СбНУ XXIX, 75. Покорена глава калъч не сече. (Н. Геров, РБЯ II).
◊ На калъч. Разг. Накриво, косо. Истифчиите разместваха обработения тютюн: горните бали слагаха отдолу, долните — отгоре. Редяха ги на калъч. Ст. Мокрев, ПСН, 21. Балите се поставяха да ферментират в различни положения — на „плака“, на „калъч“ или на „побивка“. Д. Димов, Т, 38.
— От тур. kiliç.
КАЛЪ̀Ч2 м. Диал. Меч риба, сабленосец. Те чакат да се отдръпнат най-после водите и да заиграят по най-горния пласт вода стада от калъч, шаран, чига, облеi и пъструга. С. Северняк, ОНК, 116. Въздухът е пропит с дъх на риба. Морски риби: лаврак — охранен и тлъст, .., лефери, калъч — с дълъг нос като копие (пекат я на шиш), .., купища лакерда. А. Каралийчев, С, 40.