КАЛЪ̀ЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Прил. от калъч1. — Джирах Мустафа! — извика Рашид бей към Имамоглу, помагай! Покажи си сега мурафета, няма ли цяр, побързай... Ти хората отърваш от калъчеви рани, не можеш ли да помогнеш на горката птица? Ц. Гинчев, ГК, 229.