КАЛЪ̀ЧКА ж. Диал. Калъч. — Бабо, аз, когато пораста, и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем нашата калъчка и ще изколим всички турци, — извика Петърчо. Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. Подир три дни пристигна войската на Дибич Стоян и другите селяни го посрещнаха, коленичиха пред коня му, допряха устни до златната ножница на калъчката му. Ив. Гайдаров, ДЧ, 65. Марко стегна коня Шареяна, / разигра го по Влашката земя, / та погази три иляд войска: / една иляд под нозе нагази, / друга иляд под калъчка тури, / трекя иляд у Дунав накара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 31.
◊ Ще ядеш калъчка<та>. Разг. Ще те убия. Пускаше крило [петлето] и щракваше лампази, което значеше: „Не се мяркай пред очите ми, че ще ядеш калъчката!“ Ст. Даскалов, ЕС, 216.