КАЛЪЧКАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Човек, който умее да си служи добре с калъчка. И ние в никой случай не сме по-лоши калъчкаджии от него, особено кога е работата да се пази отечеството от разрушителни елементи. Хр. Радевски, Избр. пр III, 21-22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)