КА̀ЛЯМ, -яш, несв., прех. 1. Покривам с кал, цапам с кал. — Ами онова доле, ехее, какво е? Езеро ли е? — Локва. .. да си каляме биволите лете. Ст. Даскалов, ПЯ, 106. — Ораче, копаче, овчаре, женолбюци, стига сте ходили след ралото и каляле (по земята) жълти си чизми, дириле жени и губиле рицарски сили! Време е слава казашка да се добива! Н. Бончев, ТБ (превод), 8. Ако са на оро фана, / един се оттук мен лови, / един ми чехлите каля, / втори ми коланя троши. Нар. пес., СбВСтТ, 100. Стар духовник отговаря: / — Лельо варе, до два гада, / не мътете кладенчето, / не каляйте стоборчето. Нар. пес., СбВСт, 43.
2. Прен. Разг. Злепоставям съзнателно, хуля някого или нещо; позоря, петня. — Но в какво ме обвинявате? — извика той [Корфонозов]. На тая държава, уважаеми господине, аз съм служил десет години по фронтовете, да я браня. Аз не съм се сражавал вашите стражари да ме стрелят като заек и да калят честта ми. Ем. Станев, ИК I и II, 306. А във името народно / плюй, ругай, проклинай, каляй. Ив. Вазов, Съч. IV, 113. Преслава и Търново бяха в това время у България две столици, .. Подяремният народ гледаше на тях като на светиня, която гърците каляха и скверняха. Б. Димитров, Я I (превод), 111.
3. Остар. Поливам място с вода, за да се разкаля, да го уравня за гумно (Н. Геров, РБЯ II). калям се страд., възвр. и взаим. Чистото са повече каля. На добрия злото е по-видено. Послов., СбНУ XXV, 14. — Дявол ви знае и двамата; един други се каляте, та човек не може да разбере кой е крив и кой е прав. Б. Обретенов, С, 25.
КА̀ЛЯМ СЕ несв., непрех. Въргалям се в кал, покривам се, цапам се с кал. — Глиганът идва насам с цялото си семейство — каза той. — Размътили са целия поток надолу. Макар че още не е напекло и времето е доста хладно, търсят да се калят. Ем. Станев, ПГВ, 62.