КА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кален2. Милка донесе едно пръстено бардуче с каляна ракия и я подаде на дяда си. Ц. Гинчев, ГК, 58.
◊ Курулдисувам се като калян ибрик. Диал. Горделив съм, без да имам за какво да се гордея.
КА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от калям и от калям се като прил. — Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него, за да защитя твоята репутация, каляна от този безобразник? Ив. Вазов, Съч. XXIV, 90-91. Нямаше по-черна и по-каляна личност от него в онези години.