КАЛЯ̀СКА ж. 1. Вид луксозна кола, теглена от един или няколко чифта коне. От време на време някоя богата каляска, впрегната в три реда черпи арабски коня, със спуснати завески привличаше любопитството му. Л. Стоянов, Б, 18. Веднага след княжеската каляска се заредиха файтоните на министрите. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Еднъж се возел на каляска някой си министър .. и отзад на каляската стоял слугата му арапин. Π. Ρ. Славейков, СК, 118.
2. Разш. Остар. Кола. Аз съгледах при закривяването на пътя една пощенска каляска, която са търкаляше из пътя покрай гостинницата. Ч, 1875, бр. 3, 137.
— От пол. през рус. каляска. — Друга (остар.) форма: кοля̀ска.