КAM1 предл. 1. Остар. и диал. Към. „На 27 авг. оставих Плевен и са отправих кам юг с намерение да изляза no-скоро от тези прехубави полени.“ Лет., 1876, 131. Не вей, ветре, не вей, / не ми глас отнасяй / кам Стара планина. П. П. Славейков, КНП, 138. Я излез, излез, / .. / Та си погледни / кам сине небо, / как ща да свала / звезда зорница. Христом. ВВ II, 138.
КAM2 нареч. Диал. Къде, де. — Кам ти момата, мари Айша? — Тук е, Джема, тук е — завъртя глава стопанката и извика: — Рамзина-а! Б. Несторов, АР, 6. — Кам ги сега тие пари? — пита той писаря. — Къде са се подянали те? Т. Влайков, Съч. III, 132. За него — все по-угодна храна, де го, кам го — в града по лекари. Ил. Волен, НС, 47. Дъската прегоряла и вълкът паднал .. Бабата грабнала един копан и зела да удря отгоре и да вика: „Кам, куме, ягнето? Кам, куме, ягнето?“ Д. Манчев, БЕ II, 42-43. Пръчка шибовинка, / шибай кого шибаш, / мене не забравай, / ч’ яз либе имам. / Кам го, де го, е го, / е го край хорото. Нар. пес., СбВСтТ, 59.
◊ Кам ги роговете. Диал. Подигр. Какво толкова спечели, каква облага имаш? Кам тоз (тоя) господ. Диал. Дано стане, дано се случи (употребява се като отговор при пожелаване някому нещо хубаво, за което той не вярва, че ще се случи). Владо изгледа другарите си бащински и за свое оправдание забеляза: — Странджата ще се погрижи за вас .. — Ех, кам тоя господ! — обади се Марки. Д. Спространов, С, 23.
КAM3 частица. Диал. Де3 (в 1 и 2 знач.). Ама пяла на сцената... Кам всички да пеят така?... Ст. Даскалов, СД, 328. Речта ми, санким, е за нашия Войвода. / Осанка, поглед, ход и горд юнашки вид, / .., / кам да биха и другите така, не падвахме назад от елините ний. Π. Π. Славейков, Съч. III, 23. — Кам да рече: „Дай, мамо, аз да се науча да я доя, пък ти иди окол детето!“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 273. Кам да помняше всяка една, че за жена няма по-хубаво нечто от мирно и благородно сръце. Й. Груев, КН 7 (превод), 17.