КАМА̀1 ж. 1. Двуостър нож с напречна дръжка, предназначен за мушкане; кинжал, ханджар. С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество. Π. К. Яворов, Съч. II, 233. Отпред, между табакерите и револверите, стърчаха ками с типичните симетрично изрязани ръкохватки. Г. Караславов, ОХ III, 462. Мнозина българи бяха употребили наместо ножове, сабли и ками — косите и кръклигите, на които бяха направили приличните дръжки. З. Стоянов, ЗБВ I, 346. Мамо ле, стара майчице, / я ми дай, мамо, камата, / камата и пищовете. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209.
2. Спец. Дървен или железен клин за цепене на дърва и камъни. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Закрепването на шайбите върху валовете се извършва с помощта на надлъжни клинове (ками). Ст. Михайлов и др., ГМ, 365. При пресечени местности двама от останалите храначи да следват неотклонно задните колела [на вършачката] с дървени клинове (ками) в ръцете, готови всеки момент да действуват с тях, ако се наложи. М. Дуковски и др., СМ, 382.
◊ Давам / дам ками някому. Диал. Подтиквам някого да върши нещо (обикн. лошо), подстрекавам. Избивам / избия камата с нещо. Диал. Изкарвам си печалбата с нещо. Пък гроздето ще го сварим на ракия. Ракията е по-скъпа. Ще избием камата с ракията. Ст. Даскалов, ЕС, 191.
— Тур. kаmа.
КАМА̀2 ж. Разг. Единична спечелена точка като знак за победа при вид детска игра. Децата начертават на равно място един чертеж във вид на охлюв .. Ако хвърли сполучливо [детето], застава на един крак и скачащ влиза през вратата в охлювицата, .. По същия начин подбира керемидката и я изкарва в обратна посока .. Едно такова изиграват наричат кама .. Играта се продължава, докато успеят всичките играчи да си изиграят условеното число ками. СбНУ IX, 218-219.
— Тур. kаmа.