КАМАРЍЛА ж. Неодобр. 1. При монархическите режими — група придворни, любимци на монарха, които, злоупотребявайки с положението си, влияят върху управлението и извличат лични облаги. Дворцовата камарила при срутения режим бе унищожена. Ив. Вазов, ИСМ, 55.
2. Прен. Групировка от непочтени личности; клика. Той [Апостолът] не създава около себе си камарила, не се заобикаля с послушни и слепи оръдия, а със съзнателни, независими и предани на делото сътрудници. Ив. Унджиев, ВЛ, 217. В Букурещ са банките и централите на петролната индустрия, на металургията и индустрията на каменна сол. Тези три клона на индустрията, .., хранят румънския народ .. Или по-право, с които румънският .. народ с насилие издържа .. — чокои земевладелци, разгулна камарила .. и един огромен държавен апарат. Кр. Белев, 3, 94.
— Исп. camarilla.