КА̀МА̀РКА1 ж. Остар. Умал. от камара2 (в 1 и 4 знач.). В мъничка камарка няколко разкрача надлъж, дневният свят проникнал през отверстие, прорязано на стряхата. С. Радулов, ГМП, 43. Тии [матросът и орачът] си отиват сякий у тях си вечер: единият в камарката си, другият в плевника си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 20. Починям да описуем къща в покъщина на наша болгарска Македония .. Всичка сграда къщнина именова са така: .. Порта (. .), .., долапи (долепи), камарки, полици. ЦВ, 1859, бр. 433, 3.
КAMА̀PКA2 ж. Разг. Умал. от кама̀ра; малка кама̀ра. Вратата беше отворена. Намерихме печка с топла още пепел, което показваше, че там бяха денували хора. Имаше нарове със сухо сено и солидна камарка от начупени смърчови клони. Н. Хайтов, ПП, 89. А за да не го заличат снегове, порои и бурен, покрай пътеките изникнали първобитни пътни знаци: камарка камъни, побит в земята прът. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.