КА̀MATEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. 1. Хубав, красив, гиздав. Киро, като брата си и сестра си, беше строен, каматен мъж. Г. Караславов, ОХ, 65. — Ама да видите какви каматни беха руснаците — продължава дядката, .. — Те беха адни [едни] йодри [едри], засмени и кръвени. .. Н. Хайтов, ШГ, 114. Гледа, отдолу идат два моми с каматни манастърски грижове. Н. Инджов, ПП, 39. Стоян Дафина оставя, / та оти ли я оставя? / — Оти ми не е каматна, / кайно първана година. Нар. пес., СбНУ II, 56. Хубава е, каматна е, / .. честа гора, / че са рано разлиснува. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 44.
2. Способен, кадърен (Н. Геров, РБЯ).
КАМА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е длъжник, длъжен (в 1 знач.). Сите се луге кръстеа, / .. / а Манол си се не кръсти, / .. / — Да що се, море, не кръстиш, / не кръстиш, богу не молиш — / дали си длъжен, каматен / или си болен, неволен / Нар. пес., СбНУ XLIV, 141.