КА̀МБЀР неизм. прил. Диал. Епитет в народните песни — за богата жена. Попленил Петре, поробил, / я пленил камбер кадъна, / камбер кадъна, камбер Тодора. / — Кадъно, камбер кадъно, / .. / дали знаеш, паметуеш, / кога бех момок у тебе, / та ти посаках понуда, / понудица водица / и ти ми даде водица, / що си миеше нозите? Нар. пес., СбНУ XXIX, 47. Дробна ми войска пособра, / камбер кадъна поплена / со дванадесет алайки, / со тринадесет робинки. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 924.
◊ Без камбер сватба става ли. Диал. Употребява се за човек, който се намесва, пъха навсякъде, който е редовен участник в нещо.
— От араб. собств.