КА̀МБИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Бот. Вторична образувателна тъкан в корена и стъблото на многогодишните, по-рядко на едногодишните растения, която осигурява надебеляването им; камбиална мантия. Между кората и дървесината се намира камбий, благодарение на който се извършва нарастването на грудките в „гнездото“ на майчиното растение. Бтн V и VI кл (превод), 63. При глухарчето и някои други растения задебелени корени или коренови грудки се образуват в резултат от дейността на камбия. М. Воденичаров и др., ЕБ, 109.
— От лат. cambium ‘обмяна’.