КА̀МБРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Първият от петте периода на палеозойската ера, характеризиращ се с интензивни тектонични движения, примитивни растения и поява на скелетни организми. Палеозойската ера се дели на пет периода: камбрий, силур, девон, карбон и перм. Ст. Бошев и др., ГГ, 120. Наслагите на камбрия се делят на три — долен, среден и горен камбрий. Гр. Николаев и др., ОГ, 167. През камбрия в продължение на 90 млн. години ефузивният вулканизъм се проявявал в най-различни райони на земното кълбо и въпреки че на някои места имал голяма сила, чувствувало се намаление на интензивността му. Хр. Тилев, В, 22.
— От англ. собств.