КА̀МБУ̀ЛА ж. Диал. 1. Слез.
2. Самост. и в съчет. камбула-була, камбула-булка — див мак. — Я вижете ми качулката — / кат кръв е тя цървена, / каза камбула-булката — / в моравата зелена. Ив. Вазов, Съч. III, 20-21. — Но вий сте червена като камбула-була, госпожо. Ив. Вазов, Д, 24.