КAMEHА̀К, мн. -ци, м. Диал. Камънак. — Събират се некои, ще вървят тая вечер на Кръстец .. Да чуят топовете. Руските .. — Лежиме, и слушаме на сам ти Кръстец, по каменаците. Цела нощ. Нищо. Само ветърът: фууу! Д. Талев, ПК, 630-631. Накацали къщурките от чука на чука — / .. / Ай тамо божи хорица живеят, / .., / трудят се и чоплят каменако, / да се роди нещо — ръж сред буренако. Елин Пелин, Съч. V, 116-117. Заглъхна екота гръмовен. .. / И смърт и леден, леден мрак, / го взе в обятия сурови, / сред лишеи, мъх и каменак... Н. Хрелков, ДД, 160.
— Друга форма: каменяк̀.