КАМЕНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до каменар1 и до каменарство. Спомни си [Каменов] за тежките каменарски години, когато гърдите му хриптяха от набилия се в дробовете ситен прах. Кр. Кръстев, К, 9. Той [Стамат] работеше с петкилограмов каменарски чук. Ст. Марков, ДБ, 509. Той [Рангел] отнесе колета при тях, отвори го и започна да вади дебели каменарски шила и тежки чукове. Д. Бегунов, ГВВ, 57. Сега под букчето при хайдушкото кладенче има малка каменна чешма с два шурнара. Неопитна в писането каменарска ръка е издълбала с желязно длето надпис. Хр. Пелитев, ХО, 23. Каменарски барут.