КА̀МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който по природа, по своето естество се състои от камък, представлява камък. Животворящата и бъблива селска речица, която извира изпод големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. I, 166. Орлите още се виеха пред белите сипеи и каменните стени на урвите. Й. Йовков, СЛ, 13. Каменните метеорити напомнят за земната обвивка, железните — за ядрото. HTM, 1962, кн. 1, 12. ● Обр. Не е чиста тази работа, мислеха си те, това чужденче крие някаква тайнствена сила... Те [овчарите гледаха каменните му [на Орфей] мишци, опечени на слънцето и лъснали от водата, гледаха и не можеха да се начудят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 338.
2. Който е направен, изграден от камък. Всичко тук диша на старина: калдъръмът, оградите, разноцветните каменни и дървени къщи. Ст. Станчев, HP, 123. Сарандовица беше затворила хана, голямото здание с високи каменни дувари, като на крепост. Й. Йовков, ΒΑΧ, 18-19. Снощи бяха ходили във французката опера и в един антракт Невенка неблагоразумно беше излязла през фоайето на каменния балкон. Ив. Вазов, Съч. XXV, 169. Аз знам самотен кът отвъд лозята — / на слънчевия припек до хълма, / до срутената каменна чешма, / до ниската горичка край реката. Н. Ракитин, С II, 107. Каменен мост. Каменна настилка. Каменно корито.
3. Който е свързан с добиване или обработване на камък. Насреща по рида се белееха ямите на каменните кариери. Й. Йовков, Ж 1920, 22. При кариерите работи и каменна мелница. Тук се мели на ситно брашно и бял камък, нужен за мазилки. Й. Радичков и др., ГСП, 29.
4. Прен. В съчет. с лице, изражение и др. В който няма външна, видима проява на чувства, преживяване; безизразен, студен. Той [Стефанов] подозрително се вгледа в задморския човек, но лицето му, .., пак прие каменното си изражение и Стефанов нищо не можа да прочете по него. X. Русев, ПЗ, 295. Таки Брашнаров не отговори ни с половин дума, ни с някакъв жест. Той седеше с каменно лице. Д. Талев, ПК, 69. Ревнивата даскалица постла на мъжа си до стената, сложи до него майка му — една неподвижна старица с каменен израз, .. През нощта болната от сърце баба заохка, сякаш предаваше богу дух. Н. Стефанова, РП, 102.
5. Прен. Който изразява твърдост, смелост, решителност. Йохан ги [хусарите] среща с гръм и ги зове: / „Елате вий, аз с каменно лице / ще срещна щика в своето сърце!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 62. // Който изразява суровост, строгост на характера. Лицето му имаше едри и груби черти .. Само в меката момчешка линия на устните имаше нещо живо и близко — при втори поглед то смекчаваше израза на това каменно лице. Ат. Мандаджиев, ОШ, 55. Той бързо смени маската на лицето си — от сърдита, каменна, тя се стопи и преобрази. Д. Спространов, С, 16.
6. Прен. Обикн. в съчет. със сърце. Който не проявява съчувствие, милост, отзивчивост, разбиране: жесток, безжалостен. — Ах, в твоите гърди има каменно сърце!... Ти нямаш жалост... Ив. Вазов, Съч. XX, 70. Каменното сърце Жельово никак ся не смиляваше: той никак не щеше да чуе плачовете и ядосванието на стареца. Ил. Блъсков, ИС, 119. Пиралков неведнъж опита да се подобрят, но Иван остана глух, ням и с каменно сърце. А. Наковски, МПП, 185. // Който е неспособен да изпита човешки трепети, вълнения, увлечения; безчувствен. А хорото се по-шумно и по-шумно ставаше. И трябва млад човек да има каменно сърце, та да го слуша отдалеч и да не лети главешки към него. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 44.
7. Прен. В съчет. със същ. мълчание, спокойствие и под. Показва много висока степен в проявата на нещо, изразено със съществителното; много голям, пълен, абсолютен. Всички опити да го [Ганчо] отвлекат от скръбта му, да го утешат срещаха неговото каменно мълчание. Ем. Манов, ДСР, 204. Каменното спокойствие на този човек навярно не е случайно и трябва да му се вярва въпреки всички вътрешни гласове. Ем. Манов, ДСР, 140. Тогава те изпадат в това каменно, презрително равнодушие към живота и смъртта, в което остава да живее само една горда, дълбока тъга. Й. Йовков, Разк. III, 112.
◊ Каменен въглен. Остар. Книж. 1. Въглерод. Нека забележим на свършвате, че елмазът не е нищо друго освен най-чист каменен въглен. ИЗ 1877, 1881, 190. 2. Каменни въглища. Материалите, от които е станал каменният въглен, биле събрани в далечни векове от текущата вода. Д. Витанов, ФГ (превод), 8. С работене ся изкарва из черния каменен въглен най-хубава боя. Лет., 1874, 169. Каменен лен. Остар. Книж. Азбест. За да запазя стаята от влажност, бях измазал дюшемето и стените ѝ с хидравлически цемент; .., а желязната врата отвън покрих с дебел пласт каменен лен. ССГ (превод), 11. Каменен печат. Печат. Стар начин за отпечатване на картини, портрети и плакати, при който направо върху специално обработена варовикова или мраморна плоча се нанася рисунката; литография. Днес каменният печат се прилага ограничено поради това, че с него не може да се произведе голям тираж, работният процес е бавен и скъпо струващ. Каменна болест. Остар. Книж. Камък в бъбреците, пикочния мехур или жлъчката. Каменната болест, която го [Франклин] мъчаше от 1783 година порасте и му причиняваше неподнасяни страдания. С. Бобчев, ЖФ (превод), 164. Каменна епоха (ера). Истор. Най-старият период от историята на човечеството, през който камъкът е основният материал за изработване на оръдия на труда и на оръжия. Тук [в Камерун] са открити оръдия на труда, каменни фигури и керамика, датиращи още от каменната епоха. Л. Мелнишки, Кам., 3. Каменна лястовица. Диал. Скална лястовица. Каменната лястовица прави гнездата си в скални ниши, пещери или под скални издатини. Каменна река. Геол. Сухо речно корито, изпълнено с големи заоблени скални блокове, свлечени от ледниците. Отворена от север, тия скалиста котловина се затваряше отвсякъде другаде с високи брегове, настръхнали със скали, от които се спущаха каменни реки. Ив. Вазов, Съч. XV, 62. Една важна геоморфоложка особеност на нашата планина [Витоша] са така наречените каменни реки и езера, които покриват значителна част от нейната повърхност. П. Делирадев, В, 85. Каменна сол. Хим. Безцветен, прозрачен (в зависимост от примесите и жълт или син) изкопаем минерал, съдържащ халит, който се дава на преживните домашни животни и се използва като суровина в промишлеността за получаване на сода, соли и др. От кошарата му [на овчаря] беше вдигнат един котел мляко и буца каменна сол. Л. Стоянов, Б, 159. Половината от склада срещу кантората бе затрупана с грамади синкава каменна сол. О. Василев, ЖБ, 85. Каменни въглища. Черни, сивочерни или тъмнокафяви скални късове от органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво и суровина в химическата промишленост. Под водата и под утаените пластове, при липса на въздух тези някогашни растения [папратите, хвощовете и плавуните] в течение на милиони години са се превръщали в каменни въглища. Бтн V и VI кл (превод), 179. Каменните въглища се разделят според техния произход и физични и химични свойства на кафяви, черни и антрацит. Р. Христов и др., Г, 40. Каменно масло. Остар. Книж. Нефт. Растенията на онзи период [въглеродния] не са послужили само за образуването на каменните въглища, но и за други потребни произведения като каменното масло и прочее. ИЗ 1877, 1881, 190.