КАМЀНЕЯ, -ѐеш, мин. св. каменя̀х, прич. мин. св. деят. каменя̀л, -а, -о, мн. каменѐли, несв., непрех. Индив. Ставам безчувствен; вкаменявам се. Около два часа обикалях аз в лятната жега по улиците и главата ми тежеше вече като наляна с олово. Нозете ми сякаш потъваха в камъните на пътя — и сам каменеех. П. К. Яворов, ХК, 25-26.