КА̀МЕНЍК м. 1. Диал. Само в съчет.: Каменик мост. Каменен мост. Да го видя на каменик мост с калениче у ръка, кой помине, да му пуща по пара и аз да помина и аз да му дам! Клетва. СбНУ VIII, 241.
2. Остар. Индив. Каменна настилка. Изведнъжното спиране на една върволица кога върви с бързина 60 километра на час ще тласне пътниците ο страните на вагона със силата на удрянето що става на едного човека кога падне от четвърти ред из една къща по каменики. Ив. Богоров, КП, 31.