КАМЀНИЦА ж. Нар.-поет. Камък, който служи за възглавница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КА̀МЕНИЦА ж. Диал. Приспособление за улесняване на зимния риболов в река във вид на стена от натрупани камъни и слама във водата, при която рибата се събира в големи количества. В завоите на реката или близо до вирчето рибари бяха направили каменици — наближаваше Никулден и тук те примамваха с храна дребната риба. Й. Радичков, ЧП, 172.
КА̀МЕНЍЦА ж. Диал. Камениста земя, почва. Селимо, моме убава, / чули се зрели ягоди / на таа църна орница / и на ситна каменица. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 61.