КАМЕНОЛО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до ломенето, добиването на камъни. След очистения забой се прокарват така наречените каменоломни галерии с подкопаване на страничната скала с цел да се добие материал за запълване. X. Попйорданов и др., ПИ, 245. Разработването ѝ [на рудата] са състои в проста каменоломна работа, която не среща никакви затруднения. Знан., 1875, бр. 24, 373. Каменоломни кариери.