КАМЕНОЛОМНИЦА ж. Остар. Каменоломна; каменоломня. Очевидно те бяха италианци, работници по Хиршовата железница, която се строеше тогава, или пък — от някоя каменоломница. Ив. Вазов, Съч. VII, 85. Струваше му се, че дори в тия варници, в тия тухларници, в каменоломниците, .., във всичко виждаше все тази вечна, кипяща, отдадена с еднаква страст на мира и на боя България. Й. Вълчев, СКН, 74. За изнасянието на рудата по сичката каменоломница е проведен твърде удобно устроен железен път. Знан., 1875, бр. 24, 373.