КАМЕНОМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Само в съчет.: Каменометна машина. Бойно съоръжение, използвано в далечното минало за разрушаване на крепостни стени при обсада чрез изхвърляне, изстрелване на камъни от разстояние; каменометка, каменохвъргачка. До огромния скелет на каменометна машина се издигаха купища каменни ядра, войни стояха зад нея голи до кръста, със светнали от пот могъщи тела. А. Дончев, СВС, 639.