КАМЕНОТРОША̀ЧКА ж. Машина за механично раздробяване на камъни, руда, въглища и др.; каменомелачка. Работниците ломяха скалите с динамит и железни лостове, а до каменотрошачките ги прекарваха с вагонетки. Д. Ангелов, ЖС, 315-316. Те [бригадирите] трябва да се снабдят и с една каменотрошачка. Колко сили похабиха да чукат чакъл за мостовете! Г. Караславов, ПМ, 108. С трясък гърмят каменотрошачките. Пред всеки обект тракат бетонобъркачки. Н. Каралиева, Н, 158.