КА̀МЕНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от камен; камъче. Пухтите се дават често в наследство и са излеяни из сребро или направени из седеф и украсени с каменчета, замечателно изящно наредени. А. Шопов, (превод), Н, 1882, кн. 1, 59. „Кога дойдеш до реката, да фърлеш у неа едното каменче.“ Нар. прик., СбНУ X, 138.