КА̀МЕРА1 ж. 1. Затворено помещение с различен размер, което има специално предназначение. В момента в зданието на атомния реактор се доизграждат четирите горещи камери. ВН, 1960, бр. 2772, 4. За съхраняване на взривните материали в рудника се устройва подземен склад, който се състои от камери и килии. Хр. Марков и др., ТБ, 105. Газови камери. Сушилна камера. Хладилна камера.
2. Закрито празно пространство в някои машини, апарати, уреди и др., което има специално предназначение. Основни съставна част на всяка ракета е горивната камера. В една от нейните стени има отвор за излизане на газовете, получени при изгарянето на горивото. Р. Радулов, ИГ, 66. Какви ли не опити се правят с тези микроби .. Карат ги да се размножават в неблагоприятни условия: ту в термостати с ниски температури, ту в топли и душни камери. Хр. Одисеев, ТН, 71. В барутната камера на снаряда образуващите се газове развиват огромно налягане и температура около 2000 °С. Физ. VIII кл, 1958, 117. Звуковите вълни .. се превръщат от микрофона в слаби електрически трептения, които, усилени от един усилвател, се предават на звукозаписващата камера. Й. Венов и др., К, 18. Основни части на фотоапарата са камера и обектив .. Камерата представлява непроницаема за светлината кутия. На предната ѝ страна има отвор, в който се намира обективът. Физ. VII кл, 116. Камера на хладилник.
3. Анат. Кухината, съставяща долната половина на сърцето или равноделна част от нея у човека и гръбначните животни. Сърцевата кухина се разделя от една надлъжна преграда на лява и дясна половина. С една напречна преграда сърцето се разделя на още две половини, така че се образуват 4 празнини. Горните две празнини се наричат предсърдия, а долните — камери. Анат. VIII кл, 73. Кръвоносната система на мидата се състои от сърце и кръвоносни съдове. Сърцето е разположено на гръбната страна. То има една камера и две предсърдия — дясно и ляво. Зоол. VII кл, 32. В сравнение с рибите сърцето на жабата има по-сложно устройство. То е триделно — състои се от една камера и две предсърдия. Зоол. VII кл, 81.
4. Анат. Всяко едно от трите затворени пространства на око в надлъжен разрез. Зад роговата обвивка се намира предната очна камера. Тази камера е отделена от вътрешната част на окото от дъгообразната обвивка. Д. Мишев и др., ТТ, 11. Задна камера.
5. Анат. Вътрешно ухо.
6. Остар. Стая, каюта. — Мосийо Маргаридес, жъ ву при, да минем в другата камера. Д. Войников, КЦ, 12. Ний бяхме принудени да четем „Помилуй мя, боже“ в разстояние на пет минути, додето са настанихме в камерата си. СПл, 1876, бр. 7, 27.
◊ Камера обскура. Техн. Прототип на фотографския апарат, който представлява затъмнено помещение или затворена кутия с малък отвор на една от стените, изпълняващ ролята на обектив. Киноснимачна камера и (съкр. разг.) камера. Техн. Оптикомеханичен апарат за правене на последователни, бързо редуващи се фотоснимки върху движеща се зад обектива филмова лента; кинокамера. Съвременните киноснимачни камери позволяват да се снима със скорост десетки хиляди, дори милиони снимки в минута. HTM, 1961, кн. 12, 26. Застане ли пред камерата, артистът трябва да забрави всичко извън ролята, да заживее в друг свят. Телевизионна камера и (съкр. разг.) камера. Техн. Електроннооптическо устройство за преобразуване на оптическото изображение във видеосигнал и начално звено за предаване на телевизионно изображение. Репортажните телевизионни камери са предназначени за работа вън от телевизионното студио. Δ Всеки път, когато заставаше пред камерата, говорителят се вълнуваше.
— От гр. καμάρα ‘свод, стая със свод’ през нем. Kammer или рус. камера.
КА̀МЕРА2 ж. Остар. Книж. Камара2. Забележително е и това, че множество търговски контори са въстанале против гореказания данок и помолиле камерата да го не одобрява. С, 1872, бр. 32, 250. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, опознайте са с обществените понятия, .., попипайте законите, опознайте са с камерата. Знан., 1875, бр. 16, 250— 251. Из Франция пристигат такива известия, които са твърде благонадеждни за французската република. Камерата е отворена и левичерите съставляват вишегласието. С, 1872, бр. 46, 364.
— От гр. καμάρα през нем. Kammer или рус. камера.