КА̀МЕРКА ж. Умил. от камера1; малка камера. За да се избягнат неудобствата, .., камерите се разделят на малки вертикални лежащи една до друга камерки. Р. Ранков и др., М, 45. То [брауновото движение] може да се наблюдава и в газовете, например във въздуха посредством частичките на дима, внесен в малка камерка със стъклено прозорче, към което се насочва обективът на микроскопа. Физ. IX кл, 1965, 179. Сърцето на майския бръмбар е разположено на гръбната страна и е съставено от няколко камерки. Зоол. VII кл, 47. У влечугите (гущерите) стените на тия [белодробните] торбички образуват сложни камерки, с което се увеличава дихателната повърхност. ОБиол. X кл, 38.