КА̀МЕРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Изк. Отвл. същ. от камерен2 (в З знач.). В постановката .. ясно личи стремежът да се запазят особеностите и стила на пиесата, нейната камерност, нейната лирична тоналност. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Въпреки камерността си, тези стихове [на Ана Ахматова] ме привлякоха с пушкиновската си простота, предметност и лаконичност. Мл. Исаев, Н, 248.