КAMEPTО̀H м. Музикален стоманен уред във формата на вилка, който при удар издава звук с определена височина (обикн. ла) и служи за даване на основен тон при пеене или при настройване на музикални инструменти. Изражението на лицето му като че казва: „Аз съм музикант, аз страшно обичам музиката, ..“ .. Постоянно си играе с камертона, тананика мелодии или взема тон. Й. Йовков, М, 155-156. Тон вземаме от камертона и навлизаме в тоналността. Пеене V кл, 4. Чуден майстор! Всичко мътно / той избистря тон след тон, / за да зазвучи гласът ни / чист като от камертон! Ас. Босев, ВМД, 21. ● Обр. Куп мъже извън градината се разговаряха с чести смехове. Камертонът беше пак Веригаров, неизчерпаем във весело игродумство. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59. Вашето поведение е камертон за поведението на партньора, всяко изменение на позата е негова реплика. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 11.
— Нем. Kammerton.