КА̀МЕРХЕР м. Истор. 1. Почетна титла на придворен чиновник в монархическите държави.
2. Лице, което има такава титла. Камерхерът на негово величество го прие в роднинския кръг равнодушно и дори с презрение. Ем. Станев, ИК III, 105. Старицата поде дълъг разговор за мъжа си, барон Карл, който бил дворцов камерхер и „учен“ — канели го да чете лекции по ботаника в Пейчкия университет, но той все нямал време от „дворцовите си ангажименти“. П. Славински, ПЩ, 59.
— Нем. Kammerherr. — Друга (остар. книж.) форма: камергѐр.