КАМЀЯ, мн. -ѐи, ж. Украшение, накит, изработен от седеф или благороден камък, с релефно изображение на човешки образ или декоративен мотив. Той [деспотът] им показа златни потири и сребърни лъжици, .., пръстени с камеи на цезари, венци от тънки златни листове, които трептяха от най-слабо духване. Ст. Загорчинов, ЛСС, 23. В дъното огромни витрини излагат снежни планини от дантели и розова пяна от камеи, корал и кристали. К. Константинов, ПЗ, 139-140. Камея от египетски произход.
— От фр. саmée.