КАМЍЛА ж. 1. Едро двукопитно домашно животно с една или две гърбици, с дълга извита шия и малка, високо разположена глава, обитаващо главно полупустинните и пустинни райони на Азия и Африка, което се използва за превоз на товари и стоки и за неговата вълна, месо и мляко. Camelus. Камилите били единственото превозно средство през пустинните места. Арабите ценели и обичали тези „кораби на пустинята“. Ист. VI кл, 50. Тая година в Преспа дойде за пръв път и керван от камили, но не бяха само тия гърбави божи твари, на които се чудеше народът от тия краища. Д. Талев, ПК, 305. Приморските народи начнали да правят корабли, за да би превозвали своите стоки; а други народи употреблявали за тая работа камили. Г. Йошев, КВИ (превод), 12. Другош еднож край кукята им вървеле царски камили, тоарени со царска хазна. СбКШ, 89.
2. Диал. Вид народна кукерска игра, при която двама души се покриват с черга и заприличват на камила (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Ако хвръкнат камилите по керемидите, какво ще правим ние под керемидите. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се безпокои напразно за нещо. Видяла камилата уши, поискала и рога. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че някой не се задоволява с това, което има (или е постигнал), а предявява по-големи претенции, които обикн. са безоснователни. Държа мъст като камила. Много съм злопаметен, отмъстителен. Какво мисли камилата, какво камиларят. Употребява се, за да се покаже, че двама души, извършващи една обща работа, имат различни намерения. Камилата какво мисли, а камиларят каквото каже. Употребява се за означаване, че от двама души, извършващи обща работа, решаваща роля има този, който ръководи. Като на камила копринарство (свинарство) прилича ми (приляга ми). Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича. Комара цедя, камили гълтам. 1. Проявявам дребнавост, като пилея по-ценното, а държа за по-малоценното. 2. Забелязвам у другите и най-дребните недостатъци и грешки, а не виждам много по-големи свои слабости и грешки. Отишла (ходила) камилата за рога, че си дошла без уши. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че някой в претенциите си да постигне (да има) нещо по-голямо, загубва и това, което е постигнал (имал). Присмяла се камилата на гърнето, че няма уши. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Я (или) камилата, я (или) камиларя до някога. Разг. За изразяване на неопределеност, неувереност какво ще стане, ще се случи до определен момент и в чия полза ще бъде. — Хайде, стига! — обади се най-сетне бай Спас .. — Важното е да изтърпим, още една седмица, — после я камилата, я камиларя... П. Вежинов, ЗНН, 85. — А пък за зестра ние ще обещаем сичко, каквото искат, но да им се даде след смъртта ни, че дотогива, добър господ, кой no-преди ще умре, не се знае: я камиларя, я камилата. Ил. Блъсков, TCP, 9.
— От гр. κάμηλος.