КАМИЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който отглежда или кара камили. Един камилар ходел с камилите си по селата да търси кирия, а дето нямало кирия, показвал камилите си и получавал срещу тези научни демонстрации храна и подслон за себе си и за животните си. Ив. Хаджийски, БДНН II, 180. На мрене като бил туниский камилар Ел Харри / камилите си пожелал за сетний път да види. Ст. Михайловски, ФСС, 77.
2. Диал. Участник в кукерска игра (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Какво мисли камилата, какво камиларят. Употребява се, когато двама души, извършващи обща работа, имат различни намерения. Камилата каквото мисли, а камиларят каквото каже. За означаване, че единият от двама души, извършващи обща работа, има ръководна роля. Я (или) камилата, я (или) камиларят до някога. Разг. За изразяване на неопределеност, неувереност какво ще стане, ще се случи до определен момент и в чия полза ще бъде. — Ние ще управляваме барем четирийсет години, а след четирийсет години — я камилата, я камиралят... Г. Караславов, ОХ IV, 57.