КАМЍЛЕК, мн. няма, м. Диал. Слез; камилка2, камилче3, камилник. А Велзавела накити с камилек, алтънка и здравец колчана ми и се засмя, като ме изпращаше. Н. Райнов, КЦ, 101.
— Друга форма: камѝляк.
