КАМЍЛЧЕ1, мн. -та, ср. Малкото на камила.
◊ Ситни, дребни като камилчета. Разг. Ирон. Употребява се като отговор на някого, който се опитва да омаловажи някой проблем, действия, факти и под.
КАМЍЛЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Малкото на камилската птица; щраусче. Един ден яйцето се начупило .. Изведнъж — скок. Камилчето се измътило и спуснало се да бяга към гората. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 453. Сорадос дале вик, оти се излупи камилче. Нар. прик., СбНУ V, 202.
◊ Мътя камилче. Диал. Върша нещо безполезно, празна работа.
КАМЍЛЧЕ3, мн. -та, ср. Диал. Слез; камилек, камилка2, камилник.