КАМЍНКА ж. Умал. от камина (във 2 знач.); малка камина. Конниците внасяха в църквата козяците си, .., разполагаха се върху дъсчения под там, .. Един бе клекнал пред каминката за жарава за кадилницата и раздухваше въгленчетата. Д. Добревски, БИ, 99. Къща ни бе бял катун, / бял камик ни бе каминка. Нар. пес., СбНУ XXVII, 184. Станала й Иванка, помела й цайванка, / станала й Калинка, помела й каминка, / станала й Тодора, помела й по двора. Нар. пес., СбНУ XLVI, 330.