КАМИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е на камион. Сали циганинът е седнал върху гърба на камионната будка. З. Сребров, Избр. разк., 185. Погледът му пробяга по заспалия на слънцето портиер, по пустото, още несъбудено поле и изсъхналия двор на фабриката, през който минаваше дълбока бразда от камионна гума. Д. Кисьов, Щ, 7. Когато след известно време ние поехме към Синиджу, пред нас се откри една огнена река от мощни камионни фарове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 151. Шофьори, офицери и войници се суетят, викат, за да се разберат сред откъслечния рев на камионните мотори. Г. Караславов, Избр. съч. III, 28. Камионно ремарке.

2. Който се отнася до камион или е свързан с камион — с неговото производство, поддържане, използване и др. Камионен парк. Камионна таксиметрова служба. Камионно производство.

3. Който се извършва с камион. Той [пазачът] започна .. да ни се кара и настоя да се върнем обратно, понеже складът при мелницата бил само за камионни превози. РД, 1950, бр. 212, 1. Въздушният товарен транспорт освен бързината, с която пренася стоката, има още много други предимства пред влаковия и камионния. Пог., 1970, бр. 7, 2. Най-подходящ и удобен е камионният транспорт. М. Киров, ТК, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)