КАМИОНЀТКА ж. Малък камион, често със закрита каросерия. Камионетките от Държавна безопасност и от военното разузнаване постоянно сновяха и прибираха все нови и нови войници, кандидат-подофицери и подофицери от различните софийски части. П. Илиев, ЛВ, 107. Смъкнаха ме в малкото дворче на дирекцията и оттам в закритата камионетка, в която имаше само две голи пейки. К. Митев, ПБ, 308. — Процесът ще бъде тук, между тия четири стени, .., а после за тебе не ще остане нищо повече освен няколко часа живот, черната камионетка и плацът с гилотината. Б. Райнов, ДВ, 274. Минахме границата преди войската. Камионетката на кинослужбата ни понесе. А. Каралийчев, С, 62.

— От фр. camionette.


Източник: Речник на българския език (онлайн)