КАМИО̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от камион; малък камион. До павилиона спря малко запъхтяно камионче. Докараха пресни закуски. Ив. Остриков, ВН, 1960, бр. 2740, 4. И защо трябва да се тревожи, когато човекът го увери, че никой никога няма да го заподозре .. До самия вход ще чака камиончето. Да не мисли за друго, да не мисли! Б. Йосифова, БЧМ, 182-183.
2. Детска играчка, която представлява камион. Двете деца са извадили от чекмеджетата всички възможни и съществуващи у дома играчки .. Около тях се въргалят кубчета с нарисувани животни, книжки с цветни картинки, камиончета от разни видове — дървени, тенекиени, цистерни, с гумени колела или само по капли. Др. Асенов, СВ, 29. Тези дечица с обръчите, топките, .., дървените колички, тях искаше Олга да рисува — клекнали край пясъчната купчина, .., потеглили дървеното си камионче, подгонили топката си... Б. Болгар, Б, 130.