КА̀МИЧЀ мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от камик; малък камък, камъче. Градината около къщата трябва да е чиста и пътеките ѝ добре направени, и ако е възможно, посипани с пясък или дребни камичета, тъй щото да не става по тях кал. ИЗ 1877, 1881, 443. С какъв труд и с колкаво внимание са правени тия мозайки [в Помпей], види ся оттука, че в изображението, което представлява борбата на Александра с Дария у Фауновата къща, на един четворен пръст има по 150 камичета от разношарен мермер. Лет., 1874, 125. Мъжката риба прави гнездото, като изрови пясъка с уста и извади дребните камичета, отваря едно трапче колкото стъклото на часовник. ИЗ 1874-1881, 1882, 148. Вуйно седи под нея [уруглица], / мъжко дете дръжеше, / шапчица му нижеше / със безценно камиче / и му тихо говори. Нар. пес., СбВСтТ, 76.